Коренови деца, сам направени игри и сценарии

Като дете много повече обичах сам да правя игри, отколкото да купувам готови, най-вече настолни. Една от тях още я имам, собствена версия на Монополи. Тогава бях на около единайсет.

Като тийнейджър вече програмирах, на Profan и Basic. Първата ми истинска игра се казваше „Mord im Dorf“ (Убийство в селото), криминале, в което трябваше да откриеш кой е бил. Побираше се на 3,5-инчова дискета.

Дискетата, за съжаление, вече я нямам, и до днес ме е яд.

В моето семейство има една книга от 1906 г.: „Etwas von den Wurzelkindern“ (Нещо за кореновите деца), написана и нарисувана от Сибиле. Била е монахиня и художничка и не е имала собствени деца. За мен тя е моята пралеля.

Киното ме интересуваше много още като младеж. С приятели снимах много късометражни филми, със своя или с заета камера, и участвах във всичко, което имаше общо с филма.

По-късно пет години работих в Париж, в една от най-големите компании, които финансират и произвеждат киноленти. Там се занимавах най-вече с анализ на сценарии, тоест с въпроса колко силен е един сценарий и колко добър е пакетът около него. През това време прочетох и оцених много сценарии.

Така човек научава съвсем точно какво трябва да има една история, за да издържи. Това важи за един филм точно толкова, колкото и за една детска книга, и от това има доста в историите на Sagalino.