Вимелбухът е тук

Като дете часове наред търсех във вимелбухове. Най-много обичах пазара и фермата. Всеки път, когато ги разлистваш, намираш нещо ново.

Сега в такава книга може да търсиш себе си, или баба, или собственото си куче, някъде между много други хора.

От 30 октомври има вимелбух. Героите се създават както при илюстрованата книга. Може да е собственото дете, семейството, приятелите, но и измислено същество или плюшената играчка. След това се избират местата и на всяка двойна страница героите са скрити някъде.

За героите може да се качват снимки, за местата също. Например от детската площадка зад ъгъла или от вилата от миналата почивка. След това в книгата пак търсиш собствената си почивка и цялото семейство е в нея. Мисля, че е наистина хубав подарък и всички на масата се забавляват, малките също като дядо.

Подцених колко е трудно. В илюстрованата книга героят обикновено се вижда едър. Във вимелбуха е мъничък, стои между много други хора и въпреки това трябва да изглежда еднакво на всяка двойна страница.

Освен това има скриването. Един изкуствен интелект за изображения не рисува винаги героя точно там, където го искаме. А който в книгата докосне „Покажи ми дядо“, иска наистина да види дядо. По това седях много вечери.

Освен това една такава двойна страница е огромна за печат. Нужни са ѝ многократно повече пиксели от една обикновена страница, за да са ясни и малките герои по краищата. Това струва много изчислително време. Затова рисуването на цял вимелбух отнема много по-дълго от илюстрована книга, а всяка страница след това се проверява още веднъж.

Още не съм готов. Героите трябва да заприличат още повече на снимката и повече герои трябва да се побират на една страница. С първия вимелбух дойде и първото желание: едно семейство искаше наистина всички да могат да се намерят на всяка страница. Това вече става.

Повечето го правя вечер, когато синът ми спи, често до късно през нощта. Тогава разглеждам двойни страници и търся и аз самият.