Персонализирана детска книга в света на Минхва

Минхва възниква и разцъфтява в епохата Чосон, продължила от 1392 до 1910 година. В началото придворните художници рисуват за дворците. По-късно художници от средните и долните слоеве разпространяват картини за простите хора. Много от тях пътуват, често по следите на празниците, и работят по поръчка. Имената им по правило не са запазени. Това е част от историята: Минхва е изкуство на много ръце.

Картините служат за ежедневна употреба. Украсяват стени, врати и паравани и се окачват за новата година, за да донесе годината щастие. Изразяват пожелания: за щастие, благоденствие, здраве и дълголетие. Мотивът на „десетте символа на дълголетието“, според обичайното изброяване, събира слънцето, планините, водата, скалите, боровете, облаците, костенурките, жеравите, елените и гъбата на безсмъртието.

Животните и растенията носят тук значение. Рибите означават благоденствие, прасковите вечен живот, божурите богатство, жеравите дълголетие, а боровете също. И хуморът, и сатирата принадлежат към изобразителния свят: мотивът на тигъра и свраката се тълкува като сатира на йерархията на обществото от епохата Чосон.

Самото понятие „minhwa“ въвежда в началото на ХХ век японският естетик Sōetsu Yanagi. Някои корейски специалисти предпочитат за народната живопис по-старото понятие „sokhwa“. По времето на японската колонизация и на Корейската война традицията отстъпва; през 80-те години на ХХ век преживява възраждане, което трае и до днес.

Картините в книгата са свободен превод на тази традиция. Плоската подредба, контурите, света на цветовете и декоративните растения идват от Минхва. Че една лисица седи до европейска горска река, е новост на тази книга и в историческата народна живопис няма такова нещо.