Детска книга по мотиви на японската дърворезба

Укиё-е се ражда през XVII век в Едо, днешно Токио. Градът расте, търговците му имат пари и свободно време и искат картини на онова, което ги заобикаля: театъра, модата, увеселителните квартали, а по-късно и пейзажите. Дърворезбата тук е печатна техника, а Укиё-е е изобразителната традиция, която я използва с векове. Понеже се печатат, листовете могат да бъдат купени от голям брой хора: според данни на Asian Art Museum един комплект печатни плочи дава няколко хиляди отпечатъка.

Класическият лист е колективна работа. Издателят носи начинанието: преценява пазара, поръчва на художника, следи производството и се грижи за продажбата. Художникът рисува проекта с черно мастило върху тънка хартия. Резбарят пренася рисунката върху блок от черешово дърво и изрязва дървото около линиите. Печатарят най-накрая нанася цветовете върху хартията. Рисувачът не участва в самия печат и голяма част от резултата се решава едва в работилницата.

За многоцветния лист, nishiki-e, се реже отделен блок за всеки цвят. Малки знаци за подравняване, kento, държат хартията при всяко минаване на едно и също място, така че линиите и цветните повърхности да легнат точно една върху друга. За среден лист, според Asian Art Museum, са нужни поне десет минавания. Знаците за подравняване от средата на XVIII век стават надеждна техника, а Suzuki Harunobu въвежда около 1765 година печата в пълен цвят.

През XIX век в центъра застава пейзажът. Katsushika Hokusai отпечатва в началото на 30-те години на XIX век поредицата Fugaku sanjūrokkei, 36 гледки на планината Фуджи, която по-късно нараства до 46 листа. В нея той използва богато берлинското синьо, пигмент, току-що пристигнал от Европа в Япония. От Utagawa Hiroshige идват Сто известни гледки на Едо. Печатат се отделни листове, а също и книги: ehon, японската дума за илюстрирана книга, в тесния смисъл означава томовете, отпечатани с дърворезба по времето на Едо. Smithsonian Libraries съхраняват над хиляда такива тома, много с картини на Hokusai и Hiroshige. Hokusai manga на Hokusai обхваща петнадесет тома, излезли между 1814 и 1878 година в Нагоя.

Картините в книгата са днешен превод на това наследство. Създават се цифрово като едно цяло, а не от отделни печатни плочи, печатани цвят по цвят една върху друга. Възприемат се формалните белези на традицията: тъмни контури, спокойни повърхности, пластове планове, вълнообразни линии и палитра от индиго до ръждиво червено. Структурата на дървото и на влакната на хартията се имитира като повърхностна текстура. Затова стилът се нарича „вдъхновен от Укиё-е“.